Есента диша с умереност плавна
откъснала листи през нежна тъга,
танцът им е с грациозност богата
шумолене на спомени и последна сълза.
Въздухът носи ново прераждане
в тишините, дали почивка на вятъра.
Подтотвили се за ново възраждане
дървесата свалят одежди в кадъра.
Слънцето прецежда лъчи през клонака,
а дълбоко в мен сякаш нещо пламти.
Есен мила, ти не си само сезон в позлата.
дъх душевен си, възпламенил ни без дим.
© Валя Сотирова All rights reserved. ✍️ No AI Used
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
