* * *

izera (Павел)
12 6

15 jun 2008, 14:31

Poesía

630 0 1

Пред мен стой

пропастта дълбока.

Гледам я спокойно

и дъното не виждам.

Миг ми трябва

за да скоча

и мъките свои

аз да спра.

С крачка бавно

ръба стигам.

Скачам смело

назад не поглеждам:

там мене ме

нищо не чака.

Но надолу не падам.

Крила бели

на гърба мой

се разперват.

Мах-два и

нагоре се вдигам.

Свободата своя

с тях ще търся.

И място на света

аз ще си намеря.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

crazy_mimi92 (Марияна)

2008-06-17T10:41:39+03:00

Браво! Изпълнено е с много чувства, на мен лично ми харесва.