izera (Павел)
12 6
15.06.2008 г., 14:31 ч.

* * * 

  Поезия
632 0 1

Пред мен стой

пропастта дълбока.

Гледам я спокойно

и дъното не виждам.

Миг ми трябва

за да скоча

и мъките свои

аз да спра.

С крачка бавно

ръба стигам.

Скачам смело

назад не поглеждам:

там мене ме

нищо не чака.

Но надолу не падам.

Крила бели

на гърба мой

се разперват.

Мах-два и

нагоре се вдигам.

Свободата своя

с тях ще търся.

И място на света

аз ще си намеря.

© Павел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Изпълнено е с много чувства, на мен лично ми харесва.
Предложения
: ??:??