* * *
Пред мен стой
пропастта дълбока.
Гледам я спокойно
и дъното не виждам.
Миг ми трябва
за да скоча
и мъките свои
аз да спра.
С крачка бавно
ръба стигам.
Скачам смело
назад не поглеждам:
там мене ме
нищо не чака.
Но надолу не падам.
Крила бели
на гърба мой
се разперват.
Мах-два и
нагоре се вдигам.
Свободата своя
с тях ще търся.
И място на света
аз ще си намеря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Всички права запазени
