9 feb 2008, 22:22

...

  Poesía » Otra
746 0 3

Мразя живота, отреден ми от съдбата!

Мразя го, тежи ми на душата!

Тежи ми на сърцето!

Мъчително е битието!

 

Често пъти искам да ме няма,

често пъти ми е болката голяма,

но защо, за мен необяснимо,

нося ли, нося бремето си нетърпимо.

 

В сравнение с чуждото нещастие, животът мой е песен,

но въпреки всичко и той не е лесен.

За моите сили и воля е много,

а безсилието мое буди в другите тревога.

 

Но не мога, не успявам да надвия отчаянието,

въпреки борбата, въпреки желанието!

Всеки иска да помогне, да предложи ми опора,

ала единствено усещам мъка и умора.

 

Уморена съм от опитите да успея,

уморена от стремежа да преодолея,

да преодолея трудностите на съдбата,

да надмогна болката от самотата.

 

Уморена съм, копнея аз за сън и за успокоение,

изтощена съм, жадувам да потъна във забвение,

мечтая за живот по приказни сюжети,

бленувам за любов, за радости, късмети!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако ти си лирическата в стиха... и си използвала писането за терапия... не се е получило.
    Подейства ми подтискащо!
  • Да...отчаянието никога на никой не е помогнало.Стани....исправи се...живей
  • Много тъжно стихче,Мира!Бори се,миличка!Винаги има добър изход,вярвай силно в доброто и в любовта и те ще те споходят!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...