...
Мразя живота, отреден ми от съдбата!
Мразя го, тежи ми на душата!
Тежи ми на сърцето!
Мъчително е битието!
Често пъти искам да ме няма,
често пъти ми е болката голяма,
но защо, за мен необяснимо,
нося ли, нося бремето си нетърпимо.
В сравнение с чуждото нещастие, животът мой е песен,
но въпреки всичко и той не е лесен.
За моите сили и воля е много,
а безсилието мое буди в другите тревога.
Но не мога, не успявам да надвия отчаянието,
въпреки борбата, въпреки желанието!
Всеки иска да помогне, да предложи ми опора,
ала единствено усещам мъка и умора.
Уморена съм от опитите да успея,
уморена от стремежа да преодолея,
да преодолея трудностите на съдбата,
да надмогна болката от самотата.
Уморена съм, копнея аз за сън и за успокоение,
изтощена съм, жадувам да потъна във забвение,
мечтая за живот по приказни сюжети,
бленувам за любов, за радости, късмети!
© Мира All rights reserved.
