...
Мразя живота, отреден ми от съдбата!
Мразя го, тежи ми на душата!
Тежи ми на сърцето!
Мъчително е битието!
Често пъти искам да ме няма,
често пъти ми е болката голяма,
но защо, за мен необяснимо,
нося ли, нося бремето си нетърпимо.
В сравнение с чуждото нещастие, животът мой е песен,
но въпреки всичко и той не е лесен.
За моите сили и воля е много,
а безсилието мое буди в другите тревога.
Но не мога, не успявам да надвия отчаянието,
въпреки борбата, въпреки желанието!
Всеки иска да помогне, да предложи ми опора,
ала единствено усещам мъка и умора.
Уморена съм от опитите да успея,
уморена от стремежа да преодолея,
да преодолея трудностите на съдбата,
да надмогна болката от самотата.
Уморена съм, копнея аз за сън и за успокоение,
изтощена съм, жадувам да потъна във забвение,
мечтая за живот по приказни сюжети,
бленувам за любов, за радости, късмети!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мира Всички права запазени
