MonaLisa (Мира)
7 0
9.02.2008 г., 22:22 ч.

... 

  Поезия » Друга
569 0 3

Мразя живота, отреден ми от съдбата!

Мразя го, тежи ми на душата!

Тежи ми на сърцето!

Мъчително е битието!

 

Често пъти искам да ме няма,

често пъти ми е болката голяма,

но защо, за мен необяснимо,

нося ли, нося бремето си нетърпимо.

 

В сравнение с чуждото нещастие, животът мой е песен,

но въпреки всичко и той не е лесен.

За моите сили и воля е много,

а безсилието мое буди в другите тревога.

 

Но не мога, не успявам да надвия отчаянието,

въпреки борбата, въпреки желанието!

Всеки иска да помогне, да предложи ми опора,

ала единствено усещам мъка и умора.

 

Уморена съм от опитите да успея,

уморена от стремежа да преодолея,

да преодолея трудностите на съдбата,

да надмогна болката от самотата.

 

Уморена съм, копнея аз за сън и за успокоение,

изтощена съм, жадувам да потъна във забвение,

мечтая за живот по приказни сюжети,

бленувам за любов, за радости, късмети!

© Мира Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако ти си лирическата в стиха... и си използвала писането за терапия... не се е получило.
    Подейства ми подтискащо!
  • Да...отчаянието никога на никой не е помогнало.Стани....исправи се...живей
  • Много тъжно стихче,Мира!Бори се,миличка!Винаги има добър изход,вярвай силно в доброто и в любовта и те ще те споходят!
Предложения
: ??:??