11 jul 2013, 22:50

* * * 

  Poesía
440 0 3

Аз съм малко ленива,

позадрямва надеждата в мен -

като коте на слънце,

като цвете на сянка,

като речна планинска вода,

заключена в стъклото

на старо, забравено вече шише...

Аз съм малко ленива.

И си мисля, че мислите спят

под дантелено було на равния ден.

Аз съм малко ленива,

но буди ме злото

и скачам в недоспалото утро

и мислите мои, войници на пост,

вече не пазят, а тръгват,

където решат, където поискат

и времето будно, и времето бурно

отваря вечната своя врата.

Аз съм малко ленива, но буди ме времето...

 


© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??