* * *
Аз съм малко ленива,
позадрямва надеждата в мен -
като коте на слънце,
като цвете на сянка,
като речна планинска вода,
заключена в стъклото
на старо, забравено вече шише...
Аз съм малко ленива.
И си мисля, че мислите спят
под дантелено було на равния ден.
Аз съм малко ленива,
но буди ме злото
и скачам в недоспалото утро
и мислите мои, войници на пост,
вече не пазят, а тръгват,
където решат, където поискат
и времето будно, и времето бурно
отваря вечната своя врата.
Аз съм малко ленива, но буди ме времето...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Тинчева Todos los derechos reservados
