Jul 11, 2013, 10:50 PM

* * *

  Poetry
615 0 3

Аз съм малко ленива,

позадрямва надеждата в мен -

като коте на слънце,

като цвете на сянка,

като речна планинска вода,

заключена в стъклото

на старо, забравено вече шише...

Аз съм малко ленива.

И си мисля, че мислите спят

под дантелено було на равния ден.

Аз съм малко ленива,

но буди ме злото

и скачам в недоспалото утро

и мислите мои, войници на пост,

вече не пазят, а тръгват,

където решат, където поискат

и времето будно, и времето бурно

отваря вечната своя врата.

Аз съм малко ленива, но буди ме времето...

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...