* * *
Аз съм малко ленива,
позадрямва надеждата в мен -
като коте на слънце,
като цвете на сянка,
като речна планинска вода,
заключена в стъклото
на старо, забравено вече шише...
Аз съм малко ленива.
И си мисля, че мислите спят
под дантелено було на равния ден.
Аз съм малко ленива,
но буди ме злото
и скачам в недоспалото утро
и мислите мои, войници на пост,
вече не пазят, а тръгват,
където решат, където поискат
и времето будно, и времето бурно
отваря вечната своя врата.
Аз съм малко ленива, но буди ме времето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
