Азазел (Неличка)
42 117
14 feb 2010, 15:32

* * * 

  Poesía
1053 0 5

Отиваха си хора от живота ми,
на всекиго частичка подарявах.
И нови идваха, да ги заместят,
безкрай аз себе си раздавах.

За всеки имах мъничко утеха,
една усмивка, нито грам печал
и своята надежда подарявах,
а те я грабеха без капка жал.

Накрая пак отидоха си всички,
сега са тук самотните деца,
в протегнатите, хилави ръчички,
последната надежда ще даря.

© Неличка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Борис,благодаря Нека на всички ни се връща доброто
  • Красиво и щедро Неличка- Ангел дарител! Да ти се връща!
  • Любомир,Ангел,благодаря ви
  • НЕЛИ,колкото повече дава човек толкова повече се обогатява.Не спирай давай съм сигурен ,че ще почнеш и да получаваш.ОТ МЕН ТОПЛИНКА!!!
  • Много силен стих, Нели!
    Надеждата е по-силна от всичко...знаеш го!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??