Отиваха си хора от живота ми,
на всекиго частичка подарявах.
И нови идваха, да ги заместят,
безкрай аз себе си раздавах.
За всеки имах мъничко утеха,
една усмивка, нито грам печал
и своята надежда подарявах,
а те я грабеха без капка жал.
Накрая пак отидоха си всички,
сега са тук самотните деца,
в протегнатите, хилави ръчички,
последната надежда ще даря.