Отиваха си хора от живота ми,
на всекиго частичка подарявах.
И нови идваха, да ги заместят,
безкрай аз себе си раздавах.
За всеки имах мъничко утеха,
една усмивка, нито грам печал
и своята надежда подарявах,
а те я грабеха без капка жал.
Накрая пак отидоха си всички,
сега са тук самотните деца,
в протегнатите, хилави ръчички,
последната надежда ще даря.
© Неличка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
