Азазел (Неличка)
42 117
Feb 14, 2010, 3:32 PM

* * * 

  Poetry
1036 0 5

Отиваха си хора от живота ми,
на всекиго частичка подарявах.
И нови идваха, да ги заместят,
безкрай аз себе си раздавах.

За всеки имах мъничко утеха,
една усмивка, нито грам печал
и своята надежда подарявах,
а те я грабеха без капка жал.

Накрая пак отидоха си всички,
сега са тук самотните деца,
в протегнатите, хилави ръчички,
последната надежда ще даря.

© Неличка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Борис,благодаря Нека на всички ни се връща доброто
  • Красиво и щедро Неличка- Ангел дарител! Да ти се връща!
  • Любомир,Ангел,благодаря ви
  • НЕЛИ,колкото повече дава човек толкова повече се обогатява.Не спирай давай съм сигурен ,че ще почнеш и да получаваш.ОТ МЕН ТОПЛИНКА!!!
  • Много силен стих, Нели!
    Надеждата е по-силна от всичко...знаеш го!
    Поздрави!
Random works
: ??:??