Отиваха си хора от живота ми,
на всекиго частичка подарявах.
И нови идваха, да ги заместят,
безкрай аз себе си раздавах.
За всеки имах мъничко утеха,
една усмивка, нито грам печал
и своята надежда подарявах,
а те я грабеха без капка жал.
Накрая пак отидоха си всички,
сега са тук самотните деца,
в протегнатите, хилави ръчички,
последната надежда ще даря.
© Неличка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
