12 abr 2008, 9:42

* * *

  Poesía
574 0 3



                                                                                   И да те няма - ще те търся!
                                                                                                Мечта ли си?




                                   Посрещаме се като пътници.
                                   Посрещаме се с тихо кимване
                                   или пък бурно -
                                   преситени от дългото очакване,
                                   с дъх секнещ от натрупалата се любов,
                                   със устни лепнещи в неизживяни страсти,
                                           които искаме да отдадем на другия
                                                                      в една прегръдка само...
                                   С ръцете - търсещи
                                                               по-жива топлина,
                                   с телата - слели се
                                                         в едно кълбо от свети тайнства...
                                   
                                    Със дългата раздяла пред вратата
                                            и сухото И кратко хлопване,
                                              след онзи пътник, който си отива
                                                и после дълго не се връща.
                                     







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илзе Енчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • нека винаги любовта остава...да ...струва си...
    с обич, мила Илзе.
  • Но Нейно Величество Любовта остава и си струва...
  • Как искам да скъся разделите и да удължа срещите,но кой може да спре някой,който е решил да си тръгне още преди да е дошъл и е решил да каже СБОГОМ вместо ДОВИЖДАНЕ...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...