* * *
И да те няма - ще те търся!
Мечта ли си?
Посрещаме се като пътници.
Посрещаме се с тихо кимване
или пък бурно -
преситени от дългото очакване,
с дъх секнещ от натрупалата се любов,
със устни лепнещи в неизживяни страсти,
които искаме да отдадем на другия
в една прегръдка само...
С ръцете - търсещи
по-жива топлина,
с телата - слели се
в едно кълбо от свети тайнства...
Със дългата раздяла пред вратата
и сухото И кратко хлопване,
след онзи пътник, който си отива
и после дълго не се връща.
© Илзе Енчева All rights reserved.
