И да те няма - ще те търся!
                                                                                                Мечта ли си?




                                   Посрещаме се като пътници.
                                   Посрещаме се с тихо кимване
                                   или пък бурно -
                                   преситени от дългото очакване,
                                   с дъх секнещ от натрупалата се любов,
                                   със устни лепнещи в неизживяни страсти,
                                           които искаме да отдадем на другия
                                                                      в една прегръдка само...
                                   С ръцете - търсещи
                                                               по-жива топлина,
                                   с телата - слели се
                                                         в едно кълбо от свети тайнства...
                                   
                                    Със дългата раздяла пред вратата
                                            и сухото И кратко хлопване,
                                              след онзи пътник, който си отива
                                                и после дълго не се връща.