13 dic 2013, 21:13

* * *

  Poesía
810 0 0

Искам да разкажа история на някого,

на някой, който иска да ме чуе.

Не просто злобна клюка,

не безсрамно самохвалство,

не за болка.

Искам да разкажа история на някой, който ме вижда с чисти очи.

Самотно е...

Преди и сега

сърцето ми има какво да каже,

но не иска да раздава флаери, които никой не чете.

 

Закарай ме извън града...

Искам да гледам полето

и нищо, че е зима.

Празните пространства пазят свобода.

 

Не нося тъга, а надежда.

Никога не сме достатъчно стари за това.

 

Достатъчно стари за любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...