Dec 13, 2013, 9:13 PM

* * *

  Poetry
803 0 0

Искам да разкажа история на някого,

на някой, който иска да ме чуе.

Не просто злобна клюка,

не безсрамно самохвалство,

не за болка.

Искам да разкажа история на някой, който ме вижда с чисти очи.

Самотно е...

Преди и сега

сърцето ми има какво да каже,

но не иска да раздава флаери, които никой не чете.

 

Закарай ме извън града...

Искам да гледам полето

и нищо, че е зима.

Празните пространства пазят свобода.

 

Не нося тъга, а надежда.

Никога не сме достатъчно стари за това.

 

Достатъчно стари за любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...