13 дек. 2013 г., 21:13

* * *

805 0 0

Искам да разкажа история на някого,

на някой, който иска да ме чуе.

Не просто злобна клюка,

не безсрамно самохвалство,

не за болка.

Искам да разкажа история на някой, който ме вижда с чисти очи.

Самотно е...

Преди и сега

сърцето ми има какво да каже,

но не иска да раздава флаери, които никой не чете.

 

Закарай ме извън града...

Искам да гледам полето

и нищо, че е зима.

Празните пространства пазят свобода.

 

Не нося тъга, а надежда.

Никога не сме достатъчно стари за това.

 

Достатъчно стари за любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...