13 дек. 2013 г., 21:13

* * *

808 0 0

Искам да разкажа история на някого,

на някой, който иска да ме чуе.

Не просто злобна клюка,

не безсрамно самохвалство,

не за болка.

Искам да разкажа история на някой, който ме вижда с чисти очи.

Самотно е...

Преди и сега

сърцето ми има какво да каже,

но не иска да раздава флаери, които никой не чете.

 

Закарай ме извън града...

Искам да гледам полето

и нищо, че е зима.

Празните пространства пазят свобода.

 

Не нося тъга, а надежда.

Никога не сме достатъчно стари за това.

 

Достатъчно стари за любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...