Искам да разкажа история на някого,
на някой, който иска да ме чуе.
Не просто злобна клюка,
не безсрамно самохвалство,
не за болка.
Искам да разкажа история на някой, който ме вижда с чисти очи.
Самотно е...
Преди и сега
сърцето ми има какво да каже,
но не иска да раздава флаери, които никой не чете.
Закарай ме извън града...
Искам да гледам полето
и нищо, че е зима.
Празните пространства пазят свобода.
Не нося тъга, а надежда.
Никога не сме достатъчно стари за това.
Достатъчно стари за любовта.
© Радостина Попова Всички права запазени