23 ene 2018, 9:17

...

  Poesía
431 0 0

 

Ида ли ме вика? Ида, ида

с лунен сърп да окося

словесната шарада.

Много бурени

се извисяват.

И коприва.

Жари като огън,

а не става за ръкави.

Пее някой,

може и да плаче

без акустика

в мрачни катедрали.

Като малката тревица иска

да пробие

земните прегради.

Да я близне въздуха,

макар не знае

колко Вятърът

е променлив, нетраен -

къса ядно клонки

и филизи млади,

заглушава без пощада

нежни серенади.

Празникът и в делника

се случва,

вехнат и цветя

на слънчева поляна.

Пурпурна дъга

е кръстопътят

над пчелините

от тайната ни явна.

 

Ида ли ме вика? Ида, ида.

Дъжд се лее животворен.

Малкото на мократа авлига,

полета ѝ плахо да повтори.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...