...

Ида ли ме вика? Ида, ида

с лунен сърп да окося

словесната шарада.

Много бурени

се извисяват.

И коприва.

Жари като огън,

а не става за ръкави.

Пее някой,

може и да плаче

без акустика

в мрачни катедрали.

Като малката тревица иска

да пробие

земните прегради.

Да я близне въздуха,

макар не знае

колко Вятърът

е променлив, нетраен -

къса ядно клонки

и филизи млади,

заглушава без пощада

нежни серенади.

Празникът и в делника

се случва,

вехнат и цветя

на слънчева поляна.

Пурпурна дъга

е кръстопътят

над пчелините

от тайната ни явна.

Ида ли ме вика? Ида, ида.

Дъжд се лее животворен.

Малкото на мократа авлига,

полета ѝ плахо да повтори.