23 янв. 2018 г., 09:17

...

434 0 0

 

Ида ли ме вика? Ида, ида

с лунен сърп да окося

словесната шарада.

Много бурени

се извисяват.

И коприва.

Жари като огън,

а не става за ръкави.

Пее някой,

може и да плаче

без акустика

в мрачни катедрали.

Като малката тревица иска

да пробие

земните прегради.

Да я близне въздуха,

макар не знае

колко Вятърът

е променлив, нетраен -

къса ядно клонки

и филизи млади,

заглушава без пощада

нежни серенади.

Празникът и в делника

се случва,

вехнат и цветя

на слънчева поляна.

Пурпурна дъга

е кръстопътят

над пчелините

от тайната ни явна.

 

Ида ли ме вика? Ида, ида.

Дъжд се лее животворен.

Малкото на мократа авлига,

полета ѝ плахо да повтори.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...