Jan 23, 2018, 9:17 AM

...

  Poetry
430 0 0

 

Ида ли ме вика? Ида, ида

с лунен сърп да окося

словесната шарада.

Много бурени

се извисяват.

И коприва.

Жари като огън,

а не става за ръкави.

Пее някой,

може и да плаче

без акустика

в мрачни катедрали.

Като малката тревица иска

да пробие

земните прегради.

Да я близне въздуха,

макар не знае

колко Вятърът

е променлив, нетраен -

къса ядно клонки

и филизи млади,

заглушава без пощада

нежни серенади.

Празникът и в делника

се случва,

вехнат и цветя

на слънчева поляна.

Пурпурна дъга

е кръстопътят

над пчелините

от тайната ни явна.

 

Ида ли ме вика? Ида, ида.

Дъжд се лее животворен.

Малкото на мократа авлига,

полета ѝ плахо да повтори.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...