krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
19 jun 2013, 11:53  

Да... 

  Poesía » Versos blancos
960 0 5

Като циганче се е свила душата ми –

с едничката мисъл -

да открадне от топлото,

да го запомни за зимата...

Да намотае във джоба си

връвта на хвърчилото

с нарисувано слънце

и фон на есенни облаци...

 

С примижало сърце да се втурне

във валса на вятъра,

облякло с окъсани спомени

надеждата дрипава за радостта...

 

Ако се срещнем сега,

ще познаеш ли джебчийчето в мен,

избягало от антрето на зимата,

дълбоко бръкнало

в портмонето на лятото

да открадне неброени монети

смях?!

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Катж циганче се е свила душата ми.." - и моята Страхотно! Прекрасно!
  • Прочетох го, само защото е твое, и ми хареса, многоо, но не поради тази причина
    Цветът на текста е ужасен, ако автора беше друг, просто щях да го подмина.
    П.П. Вече е "Да..."
  • Харесват ми вашите реплики!
  • по твоето стихотворение

    лятна буря
    в ръцете ми само
    връвта от хвърчилото
  • я хвърли малко от крадените монетки и насам
Propuestas
: ??:??