Jun 19, 2013, 11:53 AM  

Да...

1.2K 0 5

Като циганче се е свила душата ми –

с едничката мисъл -

да открадне от топлото,

да го запомни за зимата...

Да намотае във джоба си

връвта на хвърчилото

с нарисувано слънце

и фон на есенни облаци...

 

С примижало сърце да се втурне

във валса на вятъра,

облякло с окъсани спомени

надеждата дрипава за радостта...

 

Ако се срещнем сега,

ще познаеш ли джебчийчето в мен,

избягало от антрето на зимата,

дълбоко бръкнало

в портмонето на лятото

да открадне неброени монети

смях?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Катж циганче се е свила душата ми.." - и моята Страхотно! Прекрасно!
  • Прочетох го, само защото е твое, и ми хареса, многоо, но не поради тази причина
    Цветът на текста е ужасен, ако автора беше друг, просто щях да го подмина.
    П.П. Вече е "Да..."
  • Харесват ми вашите реплики!
  • по твоето стихотворение

    лятна буря
    в ръцете ми само
    връвта от хвърчилото
  • я хвърли малко от крадените монетки и насам

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...