Да...

Поэзия » Белые стихи

1.2K 0 5

Като циганче се е свила душата ми –

с едничката мисъл -

да открадне от топлото,

да го запомни за зимата...

Да намотае във джоба си

връвта на хвърчилото

с нарисувано слънце

и фон на есенни облаци...

С примижало сърце да се втурне

във валса на вятъра,

облякло с окъсани спомени

надеждата дрипава за радостта...

Ако се срещнем сега,

ще познаеш ли джебчийчето в мен,

избягало от антрето на зимата,

дълбоко бръкнало

в портмонето на лятото

да открадне неброени монети

смях?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

fifilopa (Ина)

"Катж циганче се е свила душата ми.." - и моята Страхотно! Прекрасно!

2013-08-02T10:01:39+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Прочетох го, само защото е твое, и ми хареса, многоо, но не поради тази причина
Цветът на текста е ужасен, ако автора беше друг, просто щях да го подмина.
П.П. Вече е "Да..."

2013-06-20T12:07:23+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Харесват ми вашите реплики!

2013-06-19T19:24:50+03:00
rozza (Радка Миндова)

по твоето стихотворение

лятна буря
в ръцете ми само
връвта от хвърчилото

2013-06-19T14:48:07+03:00
toxin (Таня Донова)

я хвърли малко от крадените монетки и насам

2013-06-19T11:54:13+03:00