Да...
Като циганче се е свила душата ми –
с едничката мисъл -
да открадне от топлото,
да го запомни за зимата...
Да намотае във джоба си
връвта на хвърчилото
с нарисувано слънце
и фон на есенни облаци...
С примижало сърце да се втурне
във валса на вятъра,
облякло с окъсани спомени
надеждата дрипава за радостта...
Ако се срещнем сега,
ще познаеш ли джебчийчето в мен,
избягало от антрето на зимата,
дълбоко бръкнало
в портмонето на лятото
да открадне неброени монети
смях?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
Страхотно! Прекрасно!
