24 feb 2011, 0:14

Да бе простил, Господи

  Poesía » Otra
1K 0 5

 

Автор на стихотворението е моята скъпа приятелка Мара д-р Попова. Мир над праха й!

Написаното по-долу е съвместно разработена версия на нейното стихотворение.

                    

 

                       Да бе простил, Господи

 

О, Господи, кажи

защо човека сътвори,

а после...

на Райското дърво,

което символ е било

на мъдрост, знание

                                      и...всичко,

плода да вкуси,  

                        му строго забрани?

 

Но изкусителката Ева

с прелести омайни,

от нищо неприкрити,

запали огън във сърцето

на първия човек.

И този огън непознат,

дори от теб и непризнат,

забраната изпепели.

 

С треперяща ръка,

пое той ябълката свежа

от нежната ръка

на голата жена.

След първата му хапка

мъжът във него заговори

и... падна на земята,

смокиновият лист.

Забравил, че това е грях,

„позна” веднага Ева,

а забранената наслада

запали бурни чувства 

между тях.

 

Да бе простил

грехът му първи, Боже,

блажено щеше да лежи

със прелестната Ева,

под Райското дърво.

човекът първи на Земята

що кръсти ти Адам.

Какво направи ти?

Не му прости,

Дори измисли думичката Срам,

и най-жестоко го наказа.

 

Сега Адам твори блага,

но вече ти доказа,

че може да ги разруши.

Мирът пък иска да опази

със кървави войни.

А милионите души

на падналите в бран

отлитат на ята

в отвъдния ти свят.

 

Сега той първият си грях

използва като опиат -

превърнал го е вече...

в любимия си занаят.

 

октомври, 2008                Мара д-р Попова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...