24 февр. 2011 г., 00:14

Да бе простил, Господи

1K 0 5

 

Автор на стихотворението е моята скъпа приятелка Мара д-р Попова. Мир над праха й!

Написаното по-долу е съвместно разработена версия на нейното стихотворение.

                    

 

                       Да бе простил, Господи

 

О, Господи, кажи

защо човека сътвори,

а после...

на Райското дърво,

което символ е било

на мъдрост, знание

                                      и...всичко,

плода да вкуси,  

                        му строго забрани?

 

Но изкусителката Ева

с прелести омайни,

от нищо неприкрити,

запали огън във сърцето

на първия човек.

И този огън непознат,

дори от теб и непризнат,

забраната изпепели.

 

С треперяща ръка,

пое той ябълката свежа

от нежната ръка

на голата жена.

След първата му хапка

мъжът във него заговори

и... падна на земята,

смокиновият лист.

Забравил, че това е грях,

„позна” веднага Ева,

а забранената наслада

запали бурни чувства 

между тях.

 

Да бе простил

грехът му първи, Боже,

блажено щеше да лежи

със прелестната Ева,

под Райското дърво.

човекът първи на Земята

що кръсти ти Адам.

Какво направи ти?

Не му прости,

Дори измисли думичката Срам,

и най-жестоко го наказа.

 

Сега Адам твори блага,

но вече ти доказа,

че може да ги разруши.

Мирът пък иска да опази

със кървави войни.

А милионите души

на падналите в бран

отлитат на ята

в отвъдния ти свят.

 

Сега той първият си грях

използва като опиат -

превърнал го е вече...

в любимия си занаят.

 

октомври, 2008                Мара д-р Попова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Запрянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...