24 февр. 2011 г., 00:14

Да бе простил, Господи

1K 0 5

 

Автор на стихотворението е моята скъпа приятелка Мара д-р Попова. Мир над праха й!

Написаното по-долу е съвместно разработена версия на нейното стихотворение.

                    

 

                       Да бе простил, Господи

 

О, Господи, кажи

защо човека сътвори,

а после...

на Райското дърво,

което символ е било

на мъдрост, знание

                                      и...всичко,

плода да вкуси,  

                        му строго забрани?

 

Но изкусителката Ева

с прелести омайни,

от нищо неприкрити,

запали огън във сърцето

на първия човек.

И този огън непознат,

дори от теб и непризнат,

забраната изпепели.

 

С треперяща ръка,

пое той ябълката свежа

от нежната ръка

на голата жена.

След първата му хапка

мъжът във него заговори

и... падна на земята,

смокиновият лист.

Забравил, че това е грях,

„позна” веднага Ева,

а забранената наслада

запали бурни чувства 

между тях.

 

Да бе простил

грехът му първи, Боже,

блажено щеше да лежи

със прелестната Ева,

под Райското дърво.

човекът първи на Земята

що кръсти ти Адам.

Какво направи ти?

Не му прости,

Дори измисли думичката Срам,

и най-жестоко го наказа.

 

Сега Адам твори блага,

но вече ти доказа,

че може да ги разруши.

Мирът пък иска да опази

със кървави войни.

А милионите души

на падналите в бран

отлитат на ята

в отвъдния ти свят.

 

Сега той първият си грях

използва като опиат -

превърнал го е вече...

в любимия си занаят.

 

октомври, 2008                Мара д-р Попова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Запрянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...