24.02.2011 г., 0:14

Да бе простил, Господи

1K 0 5

 

Автор на стихотворението е моята скъпа приятелка Мара д-р Попова. Мир над праха й!

Написаното по-долу е съвместно разработена версия на нейното стихотворение.

                    

 

                       Да бе простил, Господи

 

О, Господи, кажи

защо човека сътвори,

а после...

на Райското дърво,

което символ е било

на мъдрост, знание

                                      и...всичко,

плода да вкуси,  

                        му строго забрани?

 

Но изкусителката Ева

с прелести омайни,

от нищо неприкрити,

запали огън във сърцето

на първия човек.

И този огън непознат,

дори от теб и непризнат,

забраната изпепели.

 

С треперяща ръка,

пое той ябълката свежа

от нежната ръка

на голата жена.

След първата му хапка

мъжът във него заговори

и... падна на земята,

смокиновият лист.

Забравил, че това е грях,

„позна” веднага Ева,

а забранената наслада

запали бурни чувства 

между тях.

 

Да бе простил

грехът му първи, Боже,

блажено щеше да лежи

със прелестната Ева,

под Райското дърво.

човекът първи на Земята

що кръсти ти Адам.

Какво направи ти?

Не му прости,

Дори измисли думичката Срам,

и най-жестоко го наказа.

 

Сега Адам твори блага,

но вече ти доказа,

че може да ги разруши.

Мирът пък иска да опази

със кървави войни.

А милионите души

на падналите в бран

отлитат на ята

в отвъдния ти свят.

 

Сега той първият си грях

използва като опиат -

превърнал го е вече...

в любимия си занаят.

 

октомври, 2008                Мара д-р Попова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...