Да бе простил, Господи
Автор на стихотворението е моята скъпа приятелка Мара д-р Попова. Мир над праха й!
Написаното по-долу е съвместно разработена версия на нейното стихотворение.
Да бе простил, Господи
О, Господи, кажи
защо човека сътвори,
а после...
на Райското дърво,
което символ е било
на мъдрост, знание
и...всичко,
плода да вкуси,
му строго забрани?
Но изкусителката Ева
с прелести омайни,
от нищо неприкрити,
запали огън във сърцето
на първия човек.
И този огън непознат,
дори от теб и непризнат,
забраната изпепели.
С треперяща ръка,
пое той ябълката свежа
от нежната ръка
на голата жена.
След първата му хапка
мъжът във него заговори
и... падна на земята,
смокиновият лист.
Забравил, че това е грях,
„позна” веднага Ева,
а забранената наслада
запали бурни чувства
между тях.
Да бе простил
грехът му първи, Боже,
блажено щеше да лежи
със прелестната Ева,
под Райското дърво.
човекът първи на Земята
що кръсти ти Адам.
Какво направи ти?
Не му прости,
Дори измисли думичката Срам,
и най-жестоко го наказа.
Сега Адам твори блага,
но вече ти доказа,
че може да ги разруши.
Мирът пък иска да опази
със кървави войни.
А милионите души
на падналите в бран
отлитат на ята
в отвъдния ти свят.
Сега той първият си грях
използва като опиат -
превърнал го е вече...
в любимия си занаят.
октомври, 2008 Мара д-р Попова
© Христо Запрянов All rights reserved.
