16 abr 2014, 15:21

Да бе сърцето ми от лед 

  Poesía » De amor
851 0 11

Да бе сърцето ми от лед

 

И леко, от ветрец по-тих

се спусна пролетният мрак.

А пък съня тъй странно лих

ту идва, ту отлита пак.

 

С погледа му покосена

съм на силното му рамо.

В кротките води на Сена

леят се въздишки само.

 

Да бе сърцето ми от лед,

да спра аз порива набол.

Но устни с дъх на липов мед

насипват в раните ми сол.

 

Тази страст неукротима

ще мине с утринния хлад.

Но следа към мен ще има,

щом пак изпита нежен глад.

 

 

 

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??