Да бе сърцето ми от лед
Да бе сърцето ми от лед
И леко, от ветрец по-тих
се спусна пролетният мрак.
А пък съня тъй странно лих
ту идва, ту отлита пак.
С погледа му покосена
съм на силното му рамо.
В кротките води на Сена
леят се въздишки само.
Да бе сърцето ми от лед,
да спра аз порива набол.
Но устни с дъх на липов мед
насипват в раните ми сол.
Тази страст неукротима
ще мине с утринния хлад.
Но следа към мен ще има,
щом пак изпита нежен глад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
