Apr 16, 2014, 3:21 PM

Да бе сърцето ми от лед 

  Poetry » Love
848 0 11

Да бе сърцето ми от лед

 

И леко, от ветрец по-тих

се спусна пролетният мрак.

А пък съня тъй странно лих

ту идва, ту отлита пак.

 

С погледа му покосена

съм на силното му рамо.

В кротките води на Сена

леят се въздишки само.

 

Да бе сърцето ми от лед,

да спра аз порива набол.

Но устни с дъх на липов мед

насипват в раните ми сол.

 

Тази страст неукротима

ще мине с утринния хлад.

Но следа към мен ще има,

щом пак изпита нежен глад.

 

 

 

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??