1 nov 2006, 13:04

Да бях...

2K 0 15

Obra no adecuada para menores de 18 años

                                               

Да бях си блузата поне свалила,

със сигурност би станал разноглед! 

Очите ти в гърдите ми се впили...

Това ли са очите на поет?!

Да бях си блузата поне свалила...

и щеше малко да се концентрираш,

загледан втренчен в двете ми могили,

в желание  да потреперваш, да не спираш!

Да  бях си блузата поне свалила...

какво от себе си ти би свалил?

И щеше да ме помниш дълго, мили ...

и да те топли спомен...
че до моите гърди си бил!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много готино
  • Писателче, "и като гледаха - не виждаха, и като слушаха - не чуваха". Така е, Простак съм.
  • Хах! Бях го пропуснала!
    Майче, какво чакаш, като ти се сваля - сваляй! Усмивки!
  • Лирическата героиня се развихря... а публиката крещи: още!още!още!
    Поздрави с усмивка на автора(ката)!
  • Зачетох го с усмивка ...
    и се усмихнах след прочита.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...