1 нояб. 2006 г., 13:04

Да бях...

2K 0 15

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

                                               

Да бях си блузата поне свалила,

със сигурност би станал разноглед! 

Очите ти в гърдите ми се впили...

Това ли са очите на поет?!

Да бях си блузата поне свалила...

и щеше малко да се концентрираш,

загледан втренчен в двете ми могили,

в желание  да потреперваш, да не спираш!

Да  бях си блузата поне свалила...

какво от себе си ти би свалил?

И щеше да ме помниш дълго, мили ...

и да те топли спомен...
че до моите гърди си бил!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много готино
  • Писателче, "и като гледаха - не виждаха, и като слушаха - не чуваха". Така е, Простак съм.
  • Хах! Бях го пропуснала!
    Майче, какво чакаш, като ти се сваля - сваляй! Усмивки!
  • Лирическата героиня се развихря... а публиката крещи: още!още!още!
    Поздрави с усмивка на автора(ката)!
  • Зачетох го с усмивка ...
    и се усмихнах след прочита.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...