Да бях... по панагюрски
Да бях заминала (поканиха ме) във Париж
на кратък киноложки воаяж...
А аз – О, Панагюрище, ела ме виж!
Не! Няма толкова симплùтика типаж!
Да бях се возила безгрижно в караван
с хладилник, клима и какво ли не...
А аз – във Панагюрище – мон дьо, о, срам!
Насред площада откачих гърне.
Да бях разходила дрехù и телеса
по главната – по Шàнзетолизè...
А аз – изплезена по стръмни стъпала.
(тоз, Боримечката, дъха ми взе!)
Да бях пропуснала програмата оф’цялна
с костюм, прическа... (състояние ми взеха!)
Сюрприз – заеха масата централна
и раците в буркана изпомреха.
Да бях отседнала в централния хотел,
едва ли екшън щеше да ме стигне...
Обслужващ персонал – Ла Дар, петел
и ВИП съквартиранти – как да мигна?!
Да бях... в Париж ли? Да бе! Ей сега!
Случайно щъркел да не ме е клъвнал?!
Адьо, мон Панагюрище, с тъга.
Не бързай да се радваш – ще се върна!
© Мая Попова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
ще те чакам да се появиш.... не го забрявай!
-
-
Еййййййй.....що екшън съм изпуснала, що чудо....,добре, че го описа в стих, та да "усетя" и аз малко от преживелиците ви!
Завиждам ти ,Мая, ама ....другия път ще се постарая да дойда с вас,защото КЕФИТЕ! -
I'll be back!!!
Адьо, мон Панагюрище, с тъга.
Не бързай да се радваш – ще се върна!
Шапки ти свалях, покланях ти се, сега освен да ти се разстеля на килимче, друго не остана. Поне веднъж и ти ме изкоментирай, иначе...ще се върна!! Мая... -
Забавно и...кратко!
Поздрав! -
Стига с това Панагюрище! Ако знаете как я кълна пустата сесия. Всички майки на преподаватели са безкрайно уважени. Тц... Догодина. Че и аз искам да преживея кошмара от срещата с Мая
-
Ах, жертвата била голяма,
предлагали Париж, а тя,
(говоря ви за писалата тук..кхм...дама)
в Панагюрище е отишла!
Трагедия, братлета, при това голяма,
гърне, централна маса, пот,
гордейте се вий юроди, и не един или пък двама,
свидна жертва дала тя, направо патриот! -
-
Щеше да отрепаш парижанки
С това стихо ме отрепа от смях! -
Масата - следващия път с "reserve", майка, белкем успеем да видим хората покрай нас...Гърнето, нъл го закърпи, хаде сега, да не ти... пада всеки ден. А за прическата, МонАми, нидей рива, беше като една истинска мадмоазел.
-
Хехехехе!
Убиваш ме!!!
'Ш си спретна май и аз един круиз-
до Панагюрище, а не там - до Париж,
че както зъбите строших от много яд,
дори с чене, ще дойда аз при вас! -
Къде сравняваш, Мон Шери,
Панагюрище със тоз Парии!
Къде емоция ще имаш ти,
с гърне, петел и Випови!
Човек се чувства най-бижу,
с хора дето той лавю
-
Що ти е на тебе Шан лизето,
пред ракийката и пред мезето!
с тия Панагюрски вкуснотии,
всеки може с кеф да се напие
па, като юнако от баира,
да изока:"Бре, бре бре-е-е,
дайте и по бира!
То и язе под небето спах,
ама те, по живо се прибрах! -
Много изискана гротеска! - с лекия хумор на надрасналия битовизмите човек. Много ми хареса!
-
Ний бяхме там, на масата централна!
Как искахме до нас да седнеш!
Ала уви, с нас беше нелоялна!
Не искаше дори да ни погледнеш!
Привличаше те ъгълът във дясно-
китарата, стоеше онемяла!
На нас във центъра ни стана ясно-
защо в Париж ти не замина.
С усмивки за теб! -
Мадам ИзрЕ...
много ми е жал за вашето гърнЕ,
и
прическата набъбнало суфлЕ...
Исках много критика да ви сложИ,
но ще бъде истинско сюрпрИ.
Вашето-"Да бях" е марка запазИ,
когато ми е тъжно все ще ме спасИ
-
То и на Шанзетолизе пак може да се спука гърне
Свежичко и усмихнато, хареса ми... -
Ахахаха, няма такъв смяхТ'ва с гърнето, аве всичкото си беше такаА и съм сигурна, че Панагюрище вече ридае, така че мисли бързо и то за двама
-
Истината е че стиха е като цяло точно за тази категория. Изчел съм доста от стиховете ти, и да болезнено ми харесват... Тук някак не те почувствах. Замахът, ритъма... Финала обаче беше сюрприза, за Панагюрище света бих преобърнал
-
Ньо рьогрет дьо риен -- па ту-т-е брийан а Пари
-
Шери, ах колко много съжали,
че не достигнала до Паризи,
аз обещава в следващий войаж,
ще вземе вас, да станем екипаж))
И обещава Шанзетолизе,
да ти покаже в профил и анфас,
приготвяй багажИ, салам, филе,
и с куфар от прашкИ ще си курнас
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
