23 июн. 2009 г., 13:59

Да бях... по панагюрски

2.4K 0 21

 

 

Да бях заминала (поканиха ме) във Париж

на кратък киноложки воаяж...

А аз – О, Панагюрище, ела ме виж!

Не! Няма толкова симплùтика типаж!

Да бях се возила безгрижно в караван

с хладилник, клима и какво ли не...

А аз – във Панагюрище – мон дьо, о, срам!

Насред площада откачих гърне.

Да бях разходила дрехù и телеса

по главната – по Шàнзетолизè...

А аз – изплезена по стръмни стъпала.

(тоз, Боримечката, дъха ми взе!)

Да бях пропуснала програмата оф’цялна

с костюм, прическа... (състояние ми взеха!)

Сюрприз – заеха масата централна

и раците в буркана изпомреха.

Да бях отседнала в централния хотел,

едва ли екшън щеше да ме стигне...

Обслужващ персонал – Ла Дар, петел

и ВИП съквартиранти – как да мигна?!

Да бях... в Париж ли? Да бе! Ей сега!

Случайно щъркел да не ме е клъвнал?!

Адьо, мон Панагюрище, с тъга.

Не бързай да се радваш – ще се върна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ще те чакам да се появиш.... не го забрявай!
  • Еййййййй.....що екшън съм изпуснала, що чудо....,добре, че го описа в стих, та да "усетя" и аз малко от преживелиците ви! Завиждам ти ,Мая, ама ....другия път ще се постарая да дойда с вас,защото КЕФИТЕ!
  • I'll be back!!!
    Адьо, мон Панагюрище, с тъга.
    Не бързай да се радваш – ще се върна!
    Шапки ти свалях, покланях ти се, сега освен да ти се разстеля на килимче, друго не остана. Поне веднъж и ти ме изкоментирай, иначе...ще се върна!! Мая...
  • Забавно и...кратко!
    Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...