23.06.2009 г., 13:59

Да бях... по панагюрски

2.4K 0 21

 

 

Да бях заминала (поканиха ме) във Париж

на кратък киноложки воаяж...

А аз – О, Панагюрище, ела ме виж!

Не! Няма толкова симплùтика типаж!

Да бях се возила безгрижно в караван

с хладилник, клима и какво ли не...

А аз – във Панагюрище – мон дьо, о, срам!

Насред площада откачих гърне.

Да бях разходила дрехù и телеса

по главната – по Шàнзетолизè...

А аз – изплезена по стръмни стъпала.

(тоз, Боримечката, дъха ми взе!)

Да бях пропуснала програмата оф’цялна

с костюм, прическа... (състояние ми взеха!)

Сюрприз – заеха масата централна

и раците в буркана изпомреха.

Да бях отседнала в централния хотел,

едва ли екшън щеше да ме стигне...

Обслужващ персонал – Ла Дар, петел

и ВИП съквартиранти – как да мигна?!

Да бях... в Париж ли? Да бе! Ей сега!

Случайно щъркел да не ме е клъвнал?!

Адьо, мон Панагюрище, с тъга.

Не бързай да се радваш – ще се върна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ще те чакам да се появиш.... не го забрявай!
  • Еййййййй.....що екшън съм изпуснала, що чудо....,добре, че го описа в стих, та да "усетя" и аз малко от преживелиците ви! Завиждам ти ,Мая, ама ....другия път ще се постарая да дойда с вас,защото КЕФИТЕ!
  • I'll be back!!!
    Адьо, мон Панагюрище, с тъга.
    Не бързай да се радваш – ще се върна!
    Шапки ти свалях, покланях ти се, сега освен да ти се разстеля на килимче, друго не остана. Поне веднъж и ти ме изкоментирай, иначе...ще се върна!! Мая...
  • Забавно и...кратко!
    Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....