23.06.2009 г., 13:59

Да бях... по панагюрски

2.4K 0 21

 

 

Да бях заминала (поканиха ме) във Париж

на кратък киноложки воаяж...

А аз – О, Панагюрище, ела ме виж!

Не! Няма толкова симплùтика типаж!

Да бях се возила безгрижно в караван

с хладилник, клима и какво ли не...

А аз – във Панагюрище – мон дьо, о, срам!

Насред площада откачих гърне.

Да бях разходила дрехù и телеса

по главната – по Шàнзетолизè...

А аз – изплезена по стръмни стъпала.

(тоз, Боримечката, дъха ми взе!)

Да бях пропуснала програмата оф’цялна

с костюм, прическа... (състояние ми взеха!)

Сюрприз – заеха масата централна

и раците в буркана изпомреха.

Да бях отседнала в централния хотел,

едва ли екшън щеше да ме стигне...

Обслужващ персонал – Ла Дар, петел

и ВИП съквартиранти – как да мигна?!

Да бях... в Париж ли? Да бе! Ей сега!

Случайно щъркел да не ме е клъвнал?!

Адьо, мон Панагюрище, с тъга.

Не бързай да се радваш – ще се върна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ще те чакам да се появиш.... не го забрявай!
  • Еййййййй.....що екшън съм изпуснала, що чудо....,добре, че го описа в стих, та да "усетя" и аз малко от преживелиците ви! Завиждам ти ,Мая, ама ....другия път ще се постарая да дойда с вас,защото КЕФИТЕ!
  • I'll be back!!!
    Адьо, мон Панагюрище, с тъга.
    Не бързай да се радваш – ще се върна!
    Шапки ти свалях, покланях ти се, сега освен да ти се разстеля на килимче, друго не остана. Поне веднъж и ти ме изкоментирай, иначе...ще се върна!! Мая...
  • Забавно и...кратко!
    Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...