13 dic 2018, 9:11

Да бях ти се разминал...

730 6 9

Отдавна трябваше да бъда сам. 

Каква любов? И пет пари не струва. 

До болка, кътните ѝ зъби знам. 

До плач, безсилие. И до сбогуване. 

Наистина ще спра да пиша стихове. 

Ще бъда никому, виновен. Ничий. 

Прочетен и забравен, като книгите, 

в които има сякаш истинско обичане... 

А Ти прости, че ти се случих. Моля те! 

Дойдох с надеждата да бъда смисъл. 

Да знаех само, че след толкоз по̀лети, 

ще падна аз, родения за птица...

Отдавна трябваше да бъда сам. 

(Поне на теб да бях ти се разминал)... 

В сърцето ми все още има плам. 

Не гасне туй, що няма да изстине... 

 

Стихопат.

DannyDiester 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...