Отдавна трябваше да бъда сам.
Каква любов? И пет пари не струва.
До болка, кътните ѝ зъби знам.
До плач, безсилие. И до сбогуване.
Наистина ще спра да пиша стихове.
Ще бъда никому, виновен. Ничий.
Прочетен и забравен, като книгите,
в които има сякаш истинско обичане...
А Ти прости, че ти се случих. Моля те!
Дойдох с надеждата да бъда смисъл.
Да знаех само, че след толкоз по̀лети,
ще падна аз, родения за птица... ...