Да бях ти се разминал...
Отдавна трябваше да бъда сам.
Каква любов? И пет пари не струва.
До болка, кътните ѝ зъби знам.
До плач, безсилие. И до сбогуване.
Наистина ще спра да пиша стихове.
Ще бъда никому, виновен. Ничий.
Прочетен и забравен, като книгите,
в които има сякаш истинско обичане...
А Ти прости, че ти се случих. Моля те!
Дойдох с надеждата да бъда смисъл.
Да знаех само, че след толкоз по̀лети,
ще падна аз, родения за птица...
Отдавна трябваше да бъда сам.
(Поне на теб да бях ти се разминал)...
В сърцето ми все още има плам.
Не гасне туй, що няма да изстине...
Стихопат.
DannyDiester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
