Да бях ти се разминал...

Dec 13, 2018, 9:11 AM

Poetry » Love

513 6 9

Отдавна трябваше да бъда сам.

Каква любов? И пет пари не струва.

До болка, кътните ѝ зъби знам.

До плач, безсилие. И до сбогуване.

Наистина ще спра да пиша стихове.

Ще бъда никому, виновен. Ничий.

Прочетен и забравен, като книгите,

в които има сякаш истинско обичане...

А Ти прости, че ти се случих. Моля те!

Дойдох с надеждата да бъда смисъл.

Да знаех само, че след толкоз по̀лети,

ще падна аз, родения за птица...

Отдавна трябваше да бъда сам.

(Поне на теб да бях ти се разминал)...

В сърцето ми все още има плам.

Не гасне туй, що няма да изстине...

Стихопат.

DannyDiester

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Ена (Елена Гоцева)

2019-02-19T11:55:37+02:00

Страхотно!
asizi (Nina Toshich)

2018-12-30T11:32:06+02:00

Хубаво!
Киселкова (Галина Тарапанова)

2018-12-14T21:38:30+02:00

Дълбоко....докосващо
Anita765 (Ани Монева)

2018-12-14T21:03:15+02:00

Хубаво.
maiasand (Мая Санд)

2018-12-14T19:46:40+02:00

Толкова хубаво си го написал, че човек се наслаждава, докато чете... А всъщност описаната болка заслужава поклон! Прости ми за насладата, Дани! Поздрав!
contessa (Светла Асенова)

2018-12-13T15:19:15+02:00

Чудесно...
Laska (Ласка Александрова)

2018-12-13T11:12:29+02:00

Моного хубаво!
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2018-12-13T10:19:47+02:00

Толкова съпреживяно, че чак искам да полетя! Колко пъти се "извинявам" някому, че изобщо съм се родила...Можем да летим, дори само в съня, може да е при прочит на някоя книга, но летим, особено в стих!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-12-13T10:09:43+02:00

Разкош!