Dec 13, 2018, 9:11 AM

Да бях ти се разминал...

  Poetry » Love
727 6 9

Отдавна трябваше да бъда сам. 

Каква любов? И пет пари не струва. 

До болка, кътните ѝ зъби знам. 

До плач, безсилие. И до сбогуване. 

Наистина ще спра да пиша стихове. 

Ще бъда никому, виновен. Ничий. 

Прочетен и забравен, като книгите, 

в които има сякаш истинско обичане... 

А Ти прости, че ти се случих. Моля те! 

Дойдох с надеждата да бъда смисъл. 

Да знаех само, че след толкоз по̀лети, 

ще падна аз, родения за птица...

Отдавна трябваше да бъда сам. 

(Поне на теб да бях ти се разминал)... 

В сърцето ми все още има плам. 

Не гасне туй, що няма да изстине... 

 

Стихопат.

DannyDiester 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...