Да бях ти се разминал...

13 дек. 2018 г., 09:11

Поэзия » Любовная

512 6 9

Отдавна трябваше да бъда сам.

Каква любов? И пет пари не струва.

До болка, кътните ѝ зъби знам.

До плач, безсилие. И до сбогуване.

Наистина ще спра да пиша стихове.

Ще бъда никому, виновен. Ничий.

Прочетен и забравен, като книгите,

в които има сякаш истинско обичане...

А Ти прости, че ти се случих. Моля те!

Дойдох с надеждата да бъда смисъл.

Да знаех само, че след толкоз по̀лети,

ще падна аз, родения за птица...

Отдавна трябваше да бъда сам.

(Поне на теб да бях ти се разминал)...

В сърцето ми все още има плам.

Не гасне туй, що няма да изстине...

Стихопат.

DannyDiester

Ена (Елена Гоцева)

2019-02-19T11:55:37+02:00

Страхотно!
asizi (Nina Toshich)

2018-12-30T11:32:06+02:00

Хубаво!
Киселкова (Галина Тарапанова)

2018-12-14T21:38:30+02:00

Дълбоко....докосващо
Anita765 (Ани Монева)

2018-12-14T21:03:15+02:00

Хубаво.
maiasand (Мая Санд)

2018-12-14T19:46:40+02:00

Толкова хубаво си го написал, че човек се наслаждава, докато чете... А всъщност описаната болка заслужава поклон! Прости ми за насладата, Дани! Поздрав!
contessa (Светла Асенова)

2018-12-13T15:19:15+02:00

Чудесно...
Laska (Ласка Александрова)

2018-12-13T11:12:29+02:00

Моного хубаво!
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2018-12-13T10:19:47+02:00

Толкова съпреживяно, че чак искам да полетя! Колко пъти се "извинявам" някому, че изобщо съм се родила...Можем да летим, дори само в съня, може да е при прочит на някоя книга, но летим, особено в стих!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-12-13T10:09:43+02:00

Разкош!