28 ene 2024, 16:20

Да бъдем в любовта

  Poesía
420 3 0

 

Нощем на тихата постеля лягам,
с мен някак си и ти,
в съня си бавно се потапям,
а над мене месец бди!

 

Спи душата ми обляна,
от твойта нежна светлина,
пак ще стана утре рано,
но няма ти да си сама!

 

В мислите ще бъдеш пламък,
може би мъждукайки едва,
в сърцето ми - вълшебен замък,
но ще бъдем във вечният момент "сега".

 

И ще топлят нашите целувки,
спомените на голите тела,
където скрита сред милувки,
кротко си почива нашата душа!

 

Една, но в две тела! Нали,
чувстваш го и ти!?
Тиха, разтворена във мрака,
сякаш щастието чака...

 

Толкова е нужно, да!
Желание да бъдем в любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...