Нощем на тихата постеля лягам,
с мен някак си и ти,
в съня си бавно се потапям,
а над мене месец бди!

Спи душата ми обляна,
от твойта нежна светлина,
пак ще стана утре рано,
но няма ти да си сама!

В мислите ще бъдеш пламък,
може би мъждукайки едва,
в сърцето ми - вълшебен замък,
но ще бъдем във вечният момент "сега".

И ще топлят нашите целувки,
спомените на голите тела,
където скрита сред милувки,
кротко си почива нашата душа!

Една, но в две тела! Нали,
чувстваш го и ти!?
Тиха, разтворена във мрака,
сякаш щастието чака...

Толкова е нужно, да!
Желание да бъдем в любовта!