8 abr 2009, 10:18

Да бъдеш истински човек

  Poesía » Civil
4.3K 1 5

Каква съдба на теб или на мен е отредена,


не зная и може би така е по добре.


С мисия в живота всяка рожба е родена,


да следва смисъла на пътя, докато е ден.


Какви дела на мен са посветени,


велики не за всички, но велики за един човек.


Едничка цел да имаш, не е малко,


но цел, достойна в рая да те отведе.


Да бъдеш някой, не за всички,


но този, който тебе ще цени,


да знае колко сила има в тебе 


и колко плам във вените кипи.


Да станеш някой ден с високо вдигната глава,


и без да има срам във тебе, с горда на сърце ръка,


да можеш пред тебе и пред всички да признаеш,


че си живял достойно, без да нехаеш.


Защото си направил нещо ценно в този век


и си успял да станеш истински човек!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Тоткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...