Apr 8, 2009, 10:18 AM

Да бъдеш истински човек

  Poetry » Civic
4.3K 1 5

Каква съдба на теб или на мен е отредена,


не зная и може би така е по добре.


С мисия в живота всяка рожба е родена,


да следва смисъла на пътя, докато е ден.


Какви дела на мен са посветени,


велики не за всички, но велики за един човек.


Едничка цел да имаш, не е малко,


но цел, достойна в рая да те отведе.


Да бъдеш някой, не за всички,


но този, който тебе ще цени,


да знае колко сила има в тебе 


и колко плам във вените кипи.


Да станеш някой ден с високо вдигната глава,


и без да има срам във тебе, с горда на сърце ръка,


да можеш пред тебе и пред всички да признаеш,


че си живял достойно, без да нехаеш.


Защото си направил нещо ценно в този век


и си успял да станеш истински човек!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася Тоткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...