Apr 8, 2009, 10:18 AM

Да бъдеш истински човек

  Poetry » Civic
4.3K 1 5

Каква съдба на теб или на мен е отредена,


не зная и може би така е по добре.


С мисия в живота всяка рожба е родена,


да следва смисъла на пътя, докато е ден.


Какви дела на мен са посветени,


велики не за всички, но велики за един човек.


Едничка цел да имаш, не е малко,


но цел, достойна в рая да те отведе.


Да бъдеш някой, не за всички,


но този, който тебе ще цени,


да знае колко сила има в тебе 


и колко плам във вените кипи.


Да станеш някой ден с високо вдигната глава,


и без да има срам във тебе, с горда на сърце ръка,


да можеш пред тебе и пред всички да признаеш,


че си живял достойно, без да нехаеш.


Защото си направил нещо ценно в този век


и си успял да станеш истински човек!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася Тоткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...