4 nov 2004, 19:58

ДА ДАРИШ И ДА ОТНЕМЕШ

  Poesía
2.7K 0 3
Горчиво плача всяка вечер -
загубих те мое дете,
съдбата ли така се стече,
че от мене те отне.

Да те изгоня от мислите си не мога,
заело си цалото мое сърце.
За напред ще живея в тревога
заради едно неродено дете.

Ах, колко те исках,
ти смисълът беше за мен,
от смъртта ти болката притисках
и ще я притискам всеки ден.

От греша живота си взе,
но обичах те въпреки всичко.
Господ от мен те отне
пак заради моята грешка.

Вече смисък в живота си нямам,
със теб си отидох и аз.
Живота си за тебе давам,
но вече нямам право на глас.

Как искам времето назад да върна
и от всичко щях да се откажа
смъртта твоя в живот да превърна
живота мой да отнемеха даже.

Черна сянка сега ме надвеси
и черното аз няма да сваля,
черен ще бъде живота навеки
от мислите си няма да те отделя...

Във траур ще бъда сега
и ще те пазя в сърцето си празно.
Със теб ще живея; умра,
но ще живот ще живея напразно...

Без смисъл ще бъде за мен -
за твоята смърт наказание,
и ще ме мъчи всеки ден
без да търпи оправдание...

Но да се оправдавам не искам -
стана против моето желание,
и омразата към НЕГО ще притискам,
защото и той е смъртно създание....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мен успя да разплачеш
  • благодаря, но трябва да кажа, че ми се искаше повече да предизвиква тъга, размисли, дори сълзи...
  • като го четеш по някакъв начин вникваш и дори докосваш мислите и чувствата на автора. Наистина страхотно стихотворение:} давам 6 :}

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....