4 нояб. 2004 г., 19:58

ДА ДАРИШ И ДА ОТНЕМЕШ

2.7K 0 3
Горчиво плача всяка вечер -
загубих те мое дете,
съдбата ли така се стече,
че от мене те отне.

Да те изгоня от мислите си не мога,
заело си цалото мое сърце.
За напред ще живея в тревога
заради едно неродено дете.

Ах, колко те исках,
ти смисълът беше за мен,
от смъртта ти болката притисках
и ще я притискам всеки ден.

От греша живота си взе,
но обичах те въпреки всичко.
Господ от мен те отне
пак заради моята грешка.

Вече смисък в живота си нямам,
със теб си отидох и аз.
Живота си за тебе давам,
но вече нямам право на глас.

Как искам времето назад да върна
и от всичко щях да се откажа
смъртта твоя в живот да превърна
живота мой да отнемеха даже.

Черна сянка сега ме надвеси
и черното аз няма да сваля,
черен ще бъде живота навеки
от мислите си няма да те отделя...

Във траур ще бъда сега
и ще те пазя в сърцето си празно.
Със теб ще живея; умра,
но ще живот ще живея напразно...

Без смисъл ще бъде за мен -
за твоята смърт наказание,
и ще ме мъчи всеки ден
без да търпи оправдание...

Но да се оправдавам не искам -
стана против моето желание,
и омразата към НЕГО ще притискам,
защото и той е смъртно създание....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мен успя да разплачеш
  • благодаря, но трябва да кажа, че ми се искаше повече да предизвиква тъга, размисли, дори сълзи...
  • като го четеш по някакъв начин вникваш и дори докосваш мислите и чувствата на автора. Наистина страхотно стихотворение:} давам 6 :}

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...