4.11.2004 г., 19:58

ДА ДАРИШ И ДА ОТНЕМЕШ

2.7K 0 3
Горчиво плача всяка вечер -
загубих те мое дете,
съдбата ли така се стече,
че от мене те отне.

Да те изгоня от мислите си не мога,
заело си цалото мое сърце.
За напред ще живея в тревога
заради едно неродено дете.

Ах, колко те исках,
ти смисълът беше за мен,
от смъртта ти болката притисках
и ще я притискам всеки ден.

От греша живота си взе,
но обичах те въпреки всичко.
Господ от мен те отне
пак заради моята грешка.

Вече смисък в живота си нямам,
със теб си отидох и аз.
Живота си за тебе давам,
но вече нямам право на глас.

Как искам времето назад да върна
и от всичко щях да се откажа
смъртта твоя в живот да превърна
живота мой да отнемеха даже.

Черна сянка сега ме надвеси
и черното аз няма да сваля,
черен ще бъде живота навеки
от мислите си няма да те отделя...

Във траур ще бъда сега
и ще те пазя в сърцето си празно.
Със теб ще живея; умра,
но ще живот ще живея напразно...

Без смисъл ще бъде за мен -
за твоята смърт наказание,
и ще ме мъчи всеки ден
без да търпи оправдание...

Но да се оправдавам не искам -
стана против моето желание,
и омразата към НЕГО ще притискам,
защото и той е смъртно създание....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мен успя да разплачеш
  • благодаря, но трябва да кажа, че ми се искаше повече да предизвиква тъга, размисли, дори сълзи...
  • като го четеш по някакъв начин вникваш и дори докосваш мислите и чувствата на автора. Наистина страхотно стихотворение:} давам 6 :}

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...