Да дойде страшният съд
Ако земята беше с небе от луни
Дали бихме имали слънцето
Ведри чисти близки луни
Без топлина във сърцето
Денят ще топли плътния гръб
На придошлите спътници
Тук там в процепи изтънели лъчи
И към земята за спомен ще слизат
А тя земята с топло сърце
Ще ражда пустини и ледници
Като майка неродила дете
Като погубени делници
Студени луни ще си топлят усмивките
Господари на слънцето
Ще има майки със сухи гърди
Да просят милост от сводници
Последни ще останат мишките
Закусили с всичко живо
Вечно живи ще са мъртвите
Те ще казват кое е красиво
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дух на лютеницата Todos los derechos reservados
